Вдигане на тежести

Форум спорт за любители на всички спортове, за които няма категория.
Потребителски аватар
MaxxiM!
Мнения: 55
Регистриран на: пет, 25 мар 2016, 15:50

Вдигане на тежести

Мнениеот MaxxiM! » пон, 16 яну 2017, 18:25

(muscle) В последно време нямаме много поводи за радост във Вдигането на тежести, като изключим доброто представяне на младежите в Израел и бронзовия медал на Милка Манева след дисквалификацията на Сибил Шимшек, но да се надяваме да се върнат славните години на този спорт, който ни носеше толкова гордост и радост.
Потребителски аватар
Shada
Мнения: 40
Регистриран на: ср, 30 мар 2016, 15:06

Re: Вдигане на тежести

Мнениеот Shada » нед, 22 яну 2017, 13:35

:) Да след 5 г. истината възтържествува, въпроса е защо чак сега.
Потребителски аватар
uncurajo
Мнения: 56
Регистриран на: вт, 29 мар 2016, 16:26

Re: Вдигане на тежести

Мнениеот uncurajo » ср, 13 дек 2017, 17:33

MaxxiM! написа:(muscle) В последно време нямаме много поводи за радост във Вдигането на тежести, като изключим доброто представяне на младежите в Израел и бронзовия медал на Милка Манева след дисквалификацията на Сибил Шимшек, но да се надяваме да се върнат славните години на този спорт, който ни носеше толкова гордост и радост.


:) Как да нямаме поводи за радост във Вдигането на тежести, ето Българската федерация се хвали вече с 6-то място:

http://www.wfbulgaria.com/vasil-gospodinov-shesti-na-svetovnoto-purvenstvo-v-anahaim
Потребителски аватар
Lora_Lor
Мнения: 69
Регистриран на: пет, 01 апр 2016, 13:56

Re: Вдигане на тежести

Мнениеот Lora_Lor » пон, 12 мар 2018, 17:59

Малко информация за историята на българските щанги.

ЕТА­ПИ НА БЪЛ­ГАР­С­КИЯ ПРОГ­РЕС В СВЕ­ТОВ­НИ­ТЕ ЩАН­ГИ

1969г. - 1972 г.

То­зи етап се ха­рак­те­ри­зи­ра с по­я­ва­та на пър­ви­те големи ус­пе­хи на наши­те теж­ко­ат­ле­ти. Част от тях са пос­тиг­на­ти от със­те­за­те­ли, ко­и­то при стария начин на под­го­тов­ка, не успяваха да ре­а­ли­зи­рат сво­и­те въз­мож­нос­ти и да пече­лят. Това са Ата­нас Ки­ров, Мла­ден Ку­чев, Пе­тър Янев, Стан­чо Пен­чев, Иван Ата­на­сов и др. За­ед­но с тях на меж­ду­на­род­ния по­ди­ум из­ля­зо­ха по-мла­ди­те - Но­ра­ир Ну­ри­кян, Йор­дан Би­ков, Ата­нас Шо­пов, Ан­дон Ни­ко­лов, Алек­сан­дър Край­чев и др.

Ус­пеш­но­то учас­тие на то­ва по­ко­ле­ние със­те­за­те­ли, ста­на ре­ал­ност благодарение на об­с­то­я­тел­с­т­во­то, че тре­ни­ро­въч­ния про­цес бе­ше на­ло­жен, ка­то до­ми­ни­ращ ек­с­тен­зив­ния фак­тор, т.е. уве­ли­ча­ва­не обе­ма на извършената ра­бо­та и вре­ме­то за тре­ни­ров­ка. За то­зи етап,то­ва бе­ше единстве­ния пра­вил­ния под­ход, за­що­то и све­тов­но ­из­вес­т­ни­те по то­ва вре­ме теж­ко­ат­ле­ти­чес­ки шко­ли не бя­ха съз­да­дени по-ра­ци­о­нал­ни спо­со­би.

Съв­сем ес­тес­т­ве­но, при­ла­га­не­то на то­зи на­чин на тре­ни­ров­ка се от­ра­зя­ва­ше неб­ла­гоп­ри­ят­но на спор­т­но­то дъл­го­ле­тие на на­ши­те теж­ко­ат­ле­ти.

Ек­с­тен­зив­ни­ят еле­мент в тре­ни­ро­въч­но­то на­то­вар­ва­не из­ха­бя­ва по-бър­зо и скъ­ся­ва про­дук­тив­ния пе­ри­од в жи­во­та на все­ки спор­тист. Всич­ки на­ши състе­за­те­ли по то­ва вре­ме (с из­к­лю­че­ние на Ну­ри­кян)бя­ха звез­ди в един Олим­пийс­ки ци­къл и са­мо ня­кои от тях - мал­ко над сред­но­то ни­во в следващия.

Не­за­ви­си­мо от всич­ко, в то­зи период се из­г­ра­ди ос­но­ва­та на бъл­гар­с­ка­та шко­ла, тя по­лу­чи своята фи­зи­о­но­мия. То­га­ва се фор­ми­ра­ха ней­ни­те же­лез­ни прин­ци­пи и за­ко­ни, очер­та­ва­ха се кон­ту­ри­те на бъ­де­щи­те ус­пе­хи.

1973 г.- 1976г.

За то­зи етап ак­цен­та на об­но­ве­на­та ни ме­то­ди­ка се на­со­чи към интензифицира­не­то на тре­ни­ро­въч­ния про­цес при на­ли­чи­е­то на зна­чи­тел­на по обем ра­бо­та. Ус­пе­хи­те се ста­би­ли­зи­рат, по­я­вя­ват се но­ви спортисти - Геор­ги То­до­ров, Не­дел­чо Ко­лев, Йор­дан Мит­ков, Трен­да­фил Стой­чев, Вален­тин Хрис­тов, Хрис­то Плач­ков и др. Те се спра­вят от­лич­но с проб­ле­ма - да се ре­а­ли­зи­ра обе­ма пре­дим­но на пре­дел­ни и око­лоп­ре­дел­ни те­жес­ти, където ефек­тът на фор­ми­ра­що­то въз­дейс­т­вие е най-сил­но из­ра­зен.

Съв­сем ес­тес­т­ве­но, след­ва и от­лич­но пред­с­та­вя­не на Олим­пийс­ки­те иг­ри в Мон­ре­ал, къ­де­то печелим 3 злат­ни, 4 сре­бър­ни и 1 брон­зов ме­дал. Те­зи на­ши ус­пе­хи обаче са пом­ра­че­ни от дис­к­ва­ли­фи­ка­ци­я­та на един олим­пийс­ки и един ви­це-олим­пийс­ки шам­пи­он. Не­за­ви­си­мо от то­ва с ос­та­ва­щи­те ни 6 меда­ла ние за­щи­тих­ме по­зи­ци­и­те си на вто­ра си­ла в све­тов­ни­те щан­ги.

През то­зи пе­ри­од от вре­ме, за­поч­ва це­ле­на­со­че­на ра­бо­та и с дру­ги възрастови фор­ма­ции (юно­ши­те и мла­де­жи­те) или та­ка на­ре­че­ния вто­ри ешелон. Те съ­що пре­ми­на­ват през цен­т­ра­ли­зи­ра­на под­го­тов­ка и учас­т­ва­т успеш­но на пър­ви­те два све­тов­ни шам­пи­о­на­та за юно­ши. То­ва е но­во поколение щан­гис­ти, из­рас­т­на­ло и обу­ча­ва­но при по-бла­гоп­ри­ят­ни ус­ло­вия, притежава друг ман­та­ли­тет, по-добри адап­тив­ни спо­соб­нос­ти и по­тен­ци­ал, ко­е­то пред­по­ла­га и по-на­та­тъш­ното раз­гъ­ва­не на пос­тиг­на­ти­те до то­зи момент ус­пе­хи.

1977 г.– 1980г.

По­я­ва на вре­мен­на кри­за (1977 г.-1978 г.) и тър­се­не на ва­ри­ан­ти за оце­ля­ва­не в но­ви­те ус­ло­вия из­ра­зя­ва­щи се в на­ми­ра­не на под­хо­дя­щи сред­с­т­ва за възста­но­вя­ва­не. То­ва на­ло­жи промяна на ме­то­ди­ка­та и пре­ус­т­ройс­т­во на жиз­не­ни фун­к­ции в на­ци­о­нал­на­та ни сис­те­ма за ра­бо­та с теж­ко­ат­ле­ти, ко­е­то от­не бли­зо 2 го­ди­ни. След раз­ре­ша­ва­не­то на въз­ник­на­ли­те проб­ле­ми работата про­дъл­жа­ва с ус­ко­ре­ни тем­по­ве. В нея се включ­ва но­во­то поколение - Ян­ко Ру­сев, Ан­тон Ко­д­жа­ба­шев, Бе­лос­лав Ма­но­лов, Сте­фан Димит­ров, Асен Зла­тев, Мин­чо Па­шов, Ру­мен Алек­сан­д­ров, Бла­гой Бла­го­ев, Кръс­тьо Се­мер­д­жи­ев, Ва­лен­тин То­до­ров, Ста­ни­мир Бай­рак­та­ров, Пла­мен Ас­па­ру­хов, Кра­си­мир Дрън­да­ров и др. След­ва от­лич­но пред­с­та­вя­не на Олимпийс­ки­те иг­ри в Мос­к­ва през 1980 г., от къ­де­то пе­че­лим 8 ме­да­ла в двубоя - 2 златни, 4 сребърни и 2 бронзови.

1981г. - 1984г.

Це­ле­на­со­че­на­та ра­бо­та на ре­ди­ца доб­ре под­гот­ве­ни и ам­би­ци­оз­ни тре­ньо­ри съз­да­до­ха ус­ло­вия у нас да се по­я­вят тен­ден­ции на ран­на спор­т­на специализа­ция. Адап­ти­ра­на­та към нея ме­то­ди­ка на тре­ни­ров­ка съз­да­де възмож­ност за из­рас­т­­ва­не­то на спор­тис­ти с по-различни качества, и с възмож­ност за по-про­дъл­жи­те­лен със­те­за­те­лен жи­вот в срав­не­ние с поколени­е­то пре­ди тях. По­я­вя­ват се Не­но Тер­зийс­ки, Сте­фан То­пу­ров, Алексан­дър Вър­ба­нов, Здрав­ко Сто­ич­ков, Ан­то­нио Кръс­тев, На­им Сюлейманов, Ру­мен Те­о­до­си­ев и др. Те по­па­дат в ед­на раз­ра­бо­те­на сис­те­ма за под­го­тов­ка, включ­ва­ща пос­ле­до­ва­тел­но ра­бо­та в III, II и I еша­лон.

Ме­то­ди­ка­та на теж­ко­ат­ле­ти­чес­ка­та тре­ни­ров­ка съ­що пра­ви крач­ка нап­ред - на­ма­ля­ва се ко­ли­чес­т­во­то на из­пол­з­ва­ни­те тре­ни­ро­въч­ни уп­раж­не­ния.

Ос­та­ват те­зи, ко­и­то по ха­рак­те­ра на мус­кул­но­то уси­лие и прос­т­ран­с­т­ве­но-вре­ме­ви­те си ха­рак­те­рис­ти­ки са най-бли­зо до със­те­за­тел­ни­те. Т.е. цел­та и чрез усъ­вър­шен­с­т­ва­не на меж­ду­мус­кул­на­та и вът­ре­мус­кул­на ко­ор­ди­на­ция в тренировъчната дейност с най-добрите български тежкоатлети, да се раз­ви­ват при­о­ри­тет­но т.нар. спе­ци­а­ли­зи­ра­ни фун­к­ци­о­нал­ни сис­те­ми. То­ва до­ве­де до про­ме­ни в ак­цен­та на тре­ни­ро­въч­ни­те за­ни­ма­ния. Ос­нов­на­та ра­бо­та (на пре­дел­ни и око­лоп­ре­дел­ни те­жес­ти)се осъ­щес­т­вя­ва­ше са­мо чрез ня­кол­ко упраж­не­ния. Това се от­ра­зи из­к­лю­чи­тел­но бла­гоп­ри­ят­но на хо­да на на­ше­то раз­ви­тие. Тя пре­доп­ре­де­ли ус­пе­ха за про­дъл­жи­те­лен пе­ри­од от вре­ме, обезпе­чи и га­ран­ти­ра се­ри­оз­ни крач­ки по пъ­тя на­го­ре на бъл­гар­с­ки­те щан­ги.

Не­у­час­ти­е­то ни в Олим­пийс­ките иг­ри в Лос Ан­же­лис през 1984 г. се от­ра­зи край­но неб­ла­гоп­ри­ят­но на ак­ти­ва ни от олим­пийс­ки от­ли­чия. То ли­ши нашите мом­че­та от ми­ни­мум 10 олим­пийс­ки ме­да­ла, за ко­и­то ни­ко­га ня­ма да се на­ме­ри ком­пен­са­ция.

1985 г. - 1988 г.

Намеж­ду­на­род­ния по­ди­ум излизат следващото поколение български таланти в щангите - Сев­да­лин Ма­ри­нов, Мит­ко Гръб­лев, Ан­гел Ген­чев, Бо­рис­лав Гиди­ков, Иван Ча­къ­ров, Ми­ха­ил Пет­ров, Сте­фан Бо­тев и др. Тях­на­та по­я­ва за­ед­но с из­вър­ше­но­то до ту­к във вся­ко нап­рав­ле­ние под­си­гу­ри на на­шия отбор ус­ло­вия за не­виж­дан нап­ре­дък - Бъл­га­рия ста­на 3 го­ди­ни под­ред световен шам­пи­он в от­бор­но­то кла­си­ра­не, а за Олим­пийс­ки­те иг­ри в Се­ул всич­ки със­те­за­те­ли бя­ха във вър­хо­ва фор­ма. Не­и­зяс­не­ни все още обстоятелст­ва ли­ши­ха от зас­лу­же­ни отличия на­ши­те пре­въз­ход­ни тежкоатлети Мит­ко Гръб­лев, Ан­гел Ген­чев, Асен Зла­тев, Иван Ча­къ­ров, Румен Те­о­до­си­ев, Сте­фан Бо­тев и Ан­то­нио Кръс­тев. За ня­кой от тях, то­зи неус­пех се ока­за прег­ра­да за бъ­де­ща ре­а­ли­за­ция.

1989 г. - 1992 г.

След не­ус­пе­ха в Се­ул (по-ско­ро в мо­ра­лен ас­пект) дой­до­ха и про­ме­ни­те в стра­на­та. Всич­ко се ус­лож­ни. На­ли­це бе­ше все още сис­те­ма­та - тя про­из­ве­де но­ви име­на - Иван Ива­нов, Ни­ко­лай Пе­ша­лов, Йо­то Йо­тов, Ки­рил Ку­нев, Петър Сте­фа­нов, а мал­ко по-къс­но Зла­тан Ва­нев и Сев­да­лин Мин­чев.

С сложи край на инер­ци­я­та в на­чи­на на ра­бо­та на бъл­гар­с­ка­та шко­ла, ко­я­то във вре­ме­то пос­те­пен­но за­ба­ви своя ход и на­ма­ли про­дук­тив­ност­та си. Сви­ва­не­то на ра­бо­та­та в цен­т­ро­ве­те, от­тег­ля­не­то на ня­кои спе­ци­а­лис­ти, не­о­без­пе­че­ност­та на тре­ни­ро­въч­ния про­цес от жиз­не­ни ком­по­нен­ти и пр. сва­ли­ха ни­во­то на бъл­гар­с­ки­те щан­ги. Не­за­ви­си­мо от то­ва, българският тим успя да направи доб­ро пред­с­та­вя­не на Олим­пийс­ки­те иг­ри в Бар­се­ло­на през 1992 г.

1993 г. - 2000 г.

За вре­ме­то до края на ве­ка, т.е. за це­ли два олим­пийс­ки ци­къ­ла се по­я­ви­ха са­мо ня­кол­ко нови име­на - Сте­фан Ге­ор­ги­ев, Ге­ор­ги Гър­дев, Пла­мен Желязков, Пе­тър Та­нев, Гъ­лъ­бин Бо­ев­с­кииГе­ор­ги Мар­ков. За съ­що­то вре­ме, по-ра­но сис­те­ма­та ни за под­го­тов­ка раж­да­ше 20-25 със­те­за­те­ля от съ­ща­та кла­са, с ко­и­то се чу­дех­ме какво да правим. Съ­що­то мо­же да се ка­же и за жени­те. От­бо­рът се фор­ми­рав периода 1989 г.-1990 г., и от то­га­ва до края 2000 г. имаше само по 6-7 тежкоатлети. Ед­ва през 2000 г. се по­я­ви­ха из­вес­т­ни на­деж­ди за ед­но-две нови по­пъл­не­ния.

Все пак, в края на пе­ри­о­да, се за­бе­ля­за из­вес­тен нап­ре­дък. От 1997 г. до Олим­пийс­ки­те иг­ри в Сид­ни през 2000 г., бъл­гар­с­ка­та шко­ла на­пом­ни за добри­те си вре­ме­на, и до­ка­за, че мо­же и в но­ви­те ус­ло­вия да бъ­де от водещите си­ли в све­тов­ни­те щан­ги. И тък­мо тогава, дойдоха нови разочарования. Не­ле­пи об­с­то­я­тел­с­т­ва ста­на­ха при­чи­на да за­гу­бим 3 олимпийс­ки ме­да­ла.

2001 г. – 2004 г.

Поредният етап от живота на българските щанги се характеризира с появата на нови лица, с по-различен манталитет и разбиране за управление на Българската федерация по вдигане на тежести, и работата с националните отбори. Много традиционни дейности се промениха. Въведе се нова организация на работа с подрастващите формации. Стратегията на федерацията се ориентира, както към постигане на високи резултати от най-добрите ни спортисти, така и полагането на грижи и внимание към проблемите на детско-юношеските щанги. Клубовете по места получиха реална и значителна материална помощ от БФВТ. Вътрешните първенства придобиха по-добра организация. Текущата информация от центъра към отделните звена стана по-точна, навременна и полезна. Всички дейности се осъществяваха в обстановка на взаимно уважение и сговор между работещите в системата на българските щанги.

На подиума излязоха нови имена - Милен Добрев, Николай Стоянов, Дамян Дамянов и др. От най-младите, решителни крачки по пътя на изявата си на международния тежкоатлетически подиум, направиха Ясен Стоянов, Величко Чолаков, Демир Демирев, Ивайло Филев, Мехмед Фикретов и др.

Представянето на нашите отбори и състезатели започна да придобива облика на това от най-добрите години за българските щанги – от 2 шампионски титли и 31 медала от Европейски и Световни първенства през 2001 г. до 12 шампионски титли и 77 медала от първенствата през 2002 г. Това по безспорен начин доказва наличието на зрялост и професионализъм в работата на всички структури на Българската федерация по вдигане на тежести- обстоятелство, което стана предпоставка за отличното ни представяне на Олимпийските игри в Атина през 2004 г.

2004 г. – 2011 г.

За съжаление, не всичко в хода на нашата история върви напред и нагоре. Това може да се каже най-вече, за периода от края на2004 г., до средата на 2007 г. В този период, управлението на Българската федерация по вдигане на тежести не беше в крак със съвременните изисквания за методика на тренировка, за управление на тренировъчния процес, за добър мениджмънт и нормални контакти с организации от страната и чужбина. Това стана предпоставка за небивало отстъпление от завоюваните малко преди това позиции на международния тежкоатлетически подиум. Започна се с нищо непредизвикана война между ръководството на федерацията и клубове от страната. Налагаха се драстични наказания. В крайна сметка, суверена /представителите на клубовете по вдигане тежести от страната/ избра нов път, който за жалост, доведе българските щанги до още по-големи проблеми.

Но всичко това, може да се оцени с много по-голяма точност от дистанцията на изминалото време. Затова тук и сега, категорични оценки за този сложен етап от живота на българските щанги няма да бъдат правени.

2011 г. – 2014 г.

През май`2011 годинабе учредена нова федерация, която от началото на 2014 г.се преименува в „Българска федерация по вдигане на щанги”. Тя бе лицензирана от Министерството на физическото възпитание и спорта, и остана единствената административна структура в системата на българския спорт, която развива вдигането на тежести на територията на страната.

От тогава, постепенно българските щанги започнаха да набират мощ. Постигнато бе по–добро класиране на игрите в Лондон през 2012 г. Започна възстановяване на традициите за добро представяне на Европейски и Световни първенства за отделните възрастови групи през периода 2011 г. - 2014 г.

http://wfbulgaria.com/etapi-v-razvitieto-na-bulgarskite-shtangi/
Потребителски аватар
Lora_Lor
Мнения: 69
Регистриран на: пет, 01 апр 2016, 13:56

Re: Вдигане на тежести

Мнениеот Lora_Lor » пон, 12 мар 2018, 18:12

Малко статистика

ГАЛЕРИЯ НА ШАМПИОНИТЕ
Тук са изписани всички видове шампиони в хронологичен ред - подред и
последователно в годините, както и кога са постигнали тези си успехи.

а/ ОЛИМПИЙСКИ ШАМПИОНИ ПО ВДИГАНЕ ТЕЖЕСТИ НА Р. БЪЛГАРИЯ:
№ име, фамилия / година
1
НОРАИР НУРИКЯН
1972 г., 1976 г.
2
ЙОРДАН БИКОВ
1972 г.
3
АНДОН НИКОЛОВ
1972 г.
4
ЙОРДАН МИТКОВ
1976 г.
5
ЯНКО РУСЕВ
1980 г.
6
АСЕН ЗЛАТЕВ
1980 г.
№ име, фамилия / година
7
СЕВДАЛИН МАРИНОВ
1988 г.
8
БОРИСЛАВ ГИДИКОВ
1988 г.
9
ИВАН ИВАНОВ
1992 г.
10 ГЪЛЪБИН БОЕВСКИ
2000 г.
11 МИЛЕН ДОБРЕВ


б/ СВЕТОВНИ ШАМПИОНИ ПО ВДИГАНЕ ТЕЖЕСТИ НА Р. БЪЛГАРИЯ
№ име, фамилия / година
1
НОРАИР НУРИКЯН
1972 г., 1976 г.
2
ЙОРДАН БИКОВ
1972 г.
3
АНДОН НИКОЛОВ
1972 г.
4
АТАНАС КИРОВ
1973 г., 1974 г., 1975 г.
5
НЕДЕЛЧО КОЛЕВ
1973 г., 1974 г.
6
ГЕОРГИ ТОДОРОВ
1974 г., 1975 г.
7
ТРЕНДАФИЛ СТОЙЧЕВ
1974 г.
8
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ
1975 г., 1977 г.
9
ЙОРДАН МИТКОВ
1976 г.
10
ЯНКО РУСЕВ
1978 г., 1979 г., 1980 г., 1981
г., 1982 г.
11 АНТОН КОДЖАБАШЕВ
1979 г., 1981 г., 1982 г.
№ име, фамилия / година
12 АСЕН ЗЛАТЕВ
1980 г., 1982 г., 1986 г.
13 БЕЛОСЛАВ МАНОЛОВ
1981 г.
14 БЛАГОЙ БЛАГОЕВ
1981 г., 1982 г., 1983 г.
15 НЕНО ТЕРЗИЙСКИ
1983 г., 1985 г., 1987 г.
16 АЛЕКСАНДЪР ВЪРБАНОВ
1983 г., 1985 г., 1986 г.
17 СЕВДАЛИН МАРИНОВ
1985 г., 1986 г., 1987 г.
18 НАИМ СЮЛЕЙМАНОВ
1985 г., 1986 г.
19 МИХАИЛ ПЕТРОВ
1985 г., 1986 г., 1987 г.
20 АНТОНИО КРЪСТЕВ
1985 г., 1986 г.
21 МИТКО ГРЪБЛЕВ
1986 г.
22 СТЕФАН ТОПУРОВ
1987 г.
23 БОРИСЛАВ ГИДИКОВ
1987 г.
24
ИВАН ИВАНОВ
1989 г., 1990 г., 1991 г., 1993
г.
25 КИРИЛ КУНЕВ
1989 г.
26 ПЕТЪР СТЕФАНОВ
1989 г.
27 СТЕФАН БОТЕВ
1989 г., 1990 г.
28 МИЛЕНА ТРЕНДАФИЛОВА
1989 г., 1990 г., 1993 г.
29 НИКОЛАЙ ПЕШАЛОВ
1990 г., 1993 г., 1994 г.
30 ЙОТО ЙОТОВ
1991 г., 1993 г., 1997 г.
31 ИЗАБЕЛА РИФАТОВА
1991 г.
32 ИВАН ЧАКЪРОВ
1993 г.
33 СТЕФАН ГЕОРГИЕВ
1997 г.
34 ЗЛАТАН ВАНЕВ
1997 г., 1998 г., 2002 г.
35 ПЛАМЕН ЖЕЛЯЗКОВ
1998 г.
36 ГЪЛЪБИН БОЕВСКИ
1999 г., 2001 г.
37 ДОНКА МИНЧЕВА
1999 г.
38 ГЕОРГИ МАРКОВ
2002 г.
39 МИЛЕН ДОБРЕВ
2003 г.
40 ИВАН СТОИЦОВ
2007 г.

в/ ЕВРОПЕЙСКИ ШАМПИОНИ ПО ВДИГАНЕ ТЕЖЕСТИ НА Р. БЪЛГАРИЯ :
№ име, фамилия / година
1
АТАНАС КИРОВ
1969 г., 1973 г., 1974 г., 1975
г.
2
МЛАДЕН КУЧЕВ
1969 г., 1970 г., 1972 г.
3
ЙОРДАН БИКОВ
1972 г.
4
НЕДЕЛЧО КОЛЕВ
1973 г., 1974 г.
5
ГЕОРГИ ТОДОРОВ
1974 г., 1975 г., 1977 г.
6
ВАЛЕНТИН ХРИСТОВ
1975 г., 1976 г., 1977 г.
7
НОРАИР НУРИКЯН
1976 г.
8 ЯНКО РУСЕВ
1978 г., 1979 г., 1980 г., 1981
г., 1982 г.
9
АНТОН КОДЖАБАШЕВ
1979 г., 1981 г., 1982 г.
№ име, фамилия / година
10 ЙОРДАН МИТКОВ
1979 г.
11
БЛАГОЙ БЛАГОЕВ
1979 г., 1981 г., 1982 г., 1983
г.
12 СТЕФАН ДИМИТРОВ
1980 г.
13
АСЕН ЗЛАТЕВ
1980 г., 1982 г., 1984 г., 1985
г., 1987 г.
14 РУМЕН АЛЕКСАНДРОВ
1980 г.
15 БЕЛОСЛАВ МАНОЛОВ
1981 г.
16
НЕНО ТЕРЗИЙСКИ
1983 г., 1984 г., 1985 г., 1986
г.
17
АЛЕКСАНДЪР ВЪРБАНОВ
1983 г., 1985 г., 1986 г., 1987
г.
18 НАИМ СЮЛЕЙМАНОВ
1984 г., 1985 г., 1986 г.
№ име, фамилия / година
19 СТЕФАН ТОПУРОВ
1984 г., 1987 г., 1988 г.
20 ГЕОРГИ ПЕТРИКОВ
1984 г.
21 ЗДРАВКО СТОИЧКОВ
1984 г.
22
СЕВДАЛИН МАРИНОВ
1985 г., 1986 г, 1987 г., 1988
г., 1990 г.
23 АНТОНИО КРЪСТЕВ
1986 г., 1987 г.
24 МИТКО ГРЪБЛЕВ
1987 г., 1988 г.
25 МИХАИЛ ПЕТРОВ
1987 г.
26 АНГЕЛ ГЕНЧЕВ
1988 г.
27 ДЕТЕЛИН ПЕТРОВ
1988 г.
28 ВЪЛКАНА ТОШЕВА
1988 г.
29
МИЛЕНА ТРЕНДАФИЛОВА
1988 г., 1989 г., 1990 г., 1991 г.,
1992 г., 1993 г., 1994 г., 1999 г.,
2000 г.
30 МИГЛЕНА МАЛЕШКОВА
1988 г.
31
ИВАН ИВАНОВ
1989 г., 1990 г., 1992 г., 1993
г., 1998 г.
32 КИРИЛ КУНЕВ
1989 г.
33 ПЕТЪР СТЕФАНОВ
1989 г.
34 СТЕФАН БОТЕВ
1989 г., 1990 г.
35 КАТЕРИНА КАРАДЖОВА
1989 г.
36 СИЙКА СТОЕВА
1989 г., 1990 г.
37
ЖАНЕТА ГЕОРГИЕВА
1989 г., 1991 г., 1992 г., 1993
г.
38 КАМЕЛИЯ НИКОЛОВА
1989 г.
39 ХРИСТИНА ИЛИЕВА
1989 г., 1990 г.
40
ЙОТО ЙОТОВ
1990 г., 1991 г., 1992 г., 1993 г.,
1994 г., 1997 г.
№ име, фамилия / година
41
НЕЛИ ЯНКОВА
1990 г., 1991 г., 1992 г., 1994 г.,
1995 г., 1997 г., 1998 г., 1999 г.,
2000 г., 2002 г.
42
НИКОЛАЙ ПЕШАЛОВ
1991 г., 1992 г., 1993 г., 1994 г.,
1995 г., 1997 г.
43
ИЗАБЕЛА РИФАТОВА
1991 г., 1994 г., 1996 г., 1998
г., 1999 г., 2000 г., 2004 г.
44 ИВАН ЧАКЪРОВ
1991 г.
45
ДОНКА МИНЧЕВА
1992 г., 1994 г., 1995 г., 1996
г., 1998 г., 1999 г., 2000 г.
46
ГЕРГАНА КИРИЛОВА
1992 г., 1993 г., 1994 г., 1996 г.,
1998 г., 2004 г.
47 СЕНКА АСЕНОВА
1993 г.
48
СЕВДАЛИН МИНЧЕВ
1992 г., 1999 г., 2004 г., 2005
г.
49 КОЛЬО КОЛЕВ
1992 г.
50 ДАНИЕЛА КЕРКЕЛОВА
1994 г.
51
ЗЛАТАН ВАНЕВ
1996 г., 1998 г., 2000 г., 2003
52 СТЕФАН ГЕОРГИЕВ
1998 г.
53 ПЛАМЕН ЖЕЛЯЗКОВ
1998 г.
54 ПЕТЪР ТАНЕВ
1999 г.
55 ГЪЛЪБИН БОЕВСКИ
1999 г., 2002 г., 2003 г.
56 МЕТИН КАДИР
2000 г.
57 ГЕОРГИ МАРКОВ
2002 г., 2003 г.
58 АЛАН ЦАГАЕВ
2002 г., 2004 г.
59 МИЛЕН ДОБРЕВ
2003 г., 2004 г.
60 ВЕЛИЧКО ЧОЛАКОВ
2004 г.
ДЕМИР ДЕМИРЕВ
2005 г., 2006 г.
62 МИЛКА МАНЕВА
2013 г.

Върни се в “Форум за спорт други спортове”